Чаената история

Чаеният храст присъства в китайските летописи от 2700 г. пр. Хр. През 500г. будистки монаси го пренесли в Япония, а през 621г., когато будизмът става официална религия в Япония, зеленият чай се превръща в национална напитка. В началото на XVIIв. чаят пристига в Европа чрез Нидерландската източноевропейска компания. Малко по-късно и англичаните основават Източноиндийската компания и запазват монопола върху напитката за дълго време.

1773 г. – годината на прословутото Бостанско чаено парти. Американски граждани протестират срещу високите такси, наложени от английската монархия. Целият товар от чай, натоварен на три английски ветроходни кораба, бива изхвърлен в морето в знак на несъгласие с властта. „Чаената война” и последвалата Война за независимост в крайна сметка допринасят за превръщането на САЩ в световна сила.

През 1869 г. Суецкият канал бива открит за кораби, с което приключва ерата на високите тарифи, налагани на английските ветроходни кораби след връщането им от Китай.


Чаеният храст

Чаят е подобно на дърво растение, чиято височина се поддържа на височината на храст с редовно подрязване. Принадлежи към към рода Камелия, вечнозелен е, с тъмни, ръбести листа. Цветовете са бели или розови, а плодовете – малки, с твърда обвивка, подобни на лешник. Днес почти не се разпространява чрез опрашване, а в повечето случаи чрез присаждане с калеми.

Китайски чай (Thea Sinensis): Растението е с височина на храст, дори при липса на редовно подрязване, достига 3-4 метра. То вирее най-добре при умерен климат и е студоустойчиво. Отглежда се от хиляди години и благодарение на това днес разполагаме с над 5000 вида.
Чай Ассам (Thea Assamica): дървото достига височина 15-20 метра, ако не се подрязва редовно. Растението изисква много топлина и вирее най-добре при тропически климат. Открито е през 1823г. в джунглите на Северна Индия. Едва след няколко години започва целенасоченото му отглеждане. Листата му са по-големи от тези на Китайския чай.
Тези две растения биват кръстосвани, за да се добиват по-изтънчени, по-ароматни и по-устойчиви нови видове. Разликите във вкус и качество не се определят единствено от растението, а и от региона на отглеждане, климатичните особености, полаганите грижи и не на последно място – обработката на самите листа.


Чаена реколта

В страните производителки чай се бере по правилото "две листа и пъпка", т.е. откъсват се най-крайната пъпка и съседните две листа – най-младите от всяко клонче. Листата, които са по-навътре на клона, се смятат за стари и могат да придадат нежелани вкусови нюанси на готовия продукт.

Колкото по-високо са листата, толкова по-бавно растат и това им позволява да развият изискания си, типичен чаен аромат. Времето на бране също е фактор при определяне качестовото на чая. При самия процес също се изискват грижи и старание, затова и работата често е по-предпочитана от жени. Средният дневен добив на човек се равнява на 16-24кг. зелени листа, от които 4-6кг. е тежестта на крайния продукт. Зелените листа се откарват във фабриката на плантацията на всеки няколко часа, за да се запази свежестта им. За да разкрият напълно вкусовите и ароматните си качества, трябва да бъдат обработени.


Обработка

За разлика от кафето, което се внася зелено и се преработва на място преди консумация чрез селектиране и печене, чаят се изнася от страната производител като готов продукт, едва след като бъде обработен. Основните и най-важни стъпки в процеса са попарване, навиване, ферментиране, изсушаване и пресяване на листата по големина.