Индийска легенда

Според индийските предания през 500г. странстващият аскет Дхарма положил клетва да не заспива в продължение на седем години. Изминали пет, през които той успявал да медитира, но повече не можел да се бори с необходимостта от сън. Напълно отчаян, понеже знаел, че ще пристъпи клетвата си, той сграбчил два клона от дървото, под което бил направил лагера си. Сложил листата в уста и ги сдъвкал. Веднага почувствал ободряващия и освежаващ вкус на чая, умората му се изпарила и така той останал верен на обещанието си.

Индия

Според летописите отглеждането на чай в Индия започнало в началото на XVIIIв. По това време английските изследователи можели вече да култивират калеми от Китайски чай и същевремнно с това в индийските джунгли бил открит видът Thea Assamica. Тези две събития дали началото на масово отглеждане на растенията в страната. Мекият, тропически климат, типичен за региона Ассам, се оказал подходящ за отглеждане на силен и ароматен чай. По-студените и високи земи на Дарджилинг пък били идеални за по-лек и ненатрапчив чай. Дори днес Индия е основна страна производител и износител на чай.


Китайска легенда

Според китайска легенда чаят бил открит съвсем случайно от император Шен Нунг преди около 5000 години. Веднъж императорът и антуражът му бивакували в сенките на голямо дърво. Запалили огън и сложили на него съд с вода да се грее. Топлината на огъня изсушила надвисналите листа. Изведнъж задухал силен вятър, който отронил няколко листа и ги запратил право във врящата на огъня вода. Водата придобила златист цвят, разнесъл се необикновено вкусен аромат. Императорът опитал напитката и бил удивен от аромата и вкуса. Освежаващите му и ободряващи качества също били усетени незабавно и императорът благословил питието с думата "т'са", което означава "божествен". И до днес думата за чай на китайски е "ча".

Китай

За родина на чая се смята Китай, а родното му място – провинцията Юнан. Страната е най-големият производител на чай. Многото планински провинции на Централен и Северен Китай са дом на хиляди видове зелен и черен чай, сред които Чун Мий ("изящна вежда"), Жасмин, Кимун, Юнан и други.

Провинцията Джъдзян в югоизточната част на страната е известна с вида Барут, а Фудзиен, най-югозападната част на провинцията, принадлежи към класическите и най-важни региони за отглеждане на чай. Фудзиен е и дом на китайския жасминов чай.

Отличителна черта на китайските видове чай е, че те не се продават с името на плантацията, от която идват, както е случаят при индийския чай, а избраните за тях имена са вдъхновяващи, творчески и цветни и предават специфичните характеристики на плантациите. Лунг Чинг например означава "драконов кладенец", а Чун Мий – "изящна вежда".


Японска легенда

И японците разказват своя легенда за откриването на чая. Един грешник се заклел да медитира в продължение на седем години, без да спи през това време. Въпреки клетвата си обаче, една нощ той заспал. Когато се събудил на следващата сутрин, той така се разгневил от постъпката си, че изтръгнал клепачите си и ги хвърлил на земята. Веднага щом докоснали почвата, от тях израстнали корени, а от корените – голям храст. Когато грешникът видял чудото, откъснал от листата на храста и си приготвил напитка. Хора от близо и далеч дошли да видят това чудно дърво и мнозина последвали грешника като също смесили листата с вода. Вестта за ободряващия и освежаващ ефект на напитката се понесла надлъж и нашир,а заради уникалния си вкус и аромат чаят бил наречен „божествена напитка”. И до днес йероглифът, използван за думите „вежда” и „чай” на японски, е един.

Япония

Япония е една от малкото произвеждащи чай страни, която е принудена да внася още продукция, заради растящото пазарно търсене. Затова и малкото видове, които се изнасят, са изключително популярни.

На главния остров Хоншу, както и на по-малките Шикоку и Кюшу, в почти всички плантации се отглежда зелен чай. Видовете се различават, но всички се характеризират с освежаващо и бистро тяло. Реколтата се събира от април до септември.

Япония е с най-стари чаени традиции в света след Китай. Твърди се че, будистки монаси пренесли чаеното растение от Китай между VI и IX век. Чаят станал достъпен за хората едва през XVIв., понеже преди това го сервирали единствено на императора. Япония започва да изнася чай след средата на XVIIIв.

В Япония не оставят чаените листа да ферментират. Веднага след пристигането им в чаената фабрика листата се запарват за няколко секунди, за да се спре оксидацията на ензими и да се запази зеленият им цвят. След това в зависимост от качеството листата се завиват или на ръка или от машина. За разлика от Япония, в Китай не използват пара при обработката на зелен чай. Прекъсване дейността на ензимите се постига посредством кратко печене.