caffe_grano_en

Ръководство на дегустатора

Завършеният дегустатор трябва да притежава силен интерес към света на бирата, да се опитва да открива всичките й характеристики, да оценява външния й вид, аромат и вкусовите разлики.

vista

ВЪНШЕН ВИД

Първата характеристика, която се наблюдава, е пяната – трябва да бъде плътна, обилна, гъста и кремообразна. Важна е при определяне аромата на бирата, тъй като е носител на обонятелните и вкусови нюанси. Пяната разкрива качеството на използваните суровини и е важен показател за правилно наливане.

Втората характеристика е пенливост на самата бира – балончетата, които се надигат към повърхността.

Цветът пък варира в зависимост от вида бира – от светли кехлибарени нюанси до тъмни наситени багри. Най-добро впечатление прави силният и наситен цвят.

Зритеното изпитание приключва с тест за чистотата на бирата: просто насочване на чашата към светлина (не се прилага при нефилтрирана бира).


gusto

ВКУС

Рецепторите в устната кухина позволяват да различаваме отделните вкусове: сладкият се разпознава на върха на езика, соленият и киселият – отпред и отстрани, а горчивият е по-навътре. Точно затова и сладките нюанси на малца и меда в бирата биват разпознати веднага щом отпием. Но най-важна и желана си остава горчивината.

Тялото на бирата и нейната наситеност също е от значение. Колкото по-плътен и изразен е вкусът, толкова по-лесно е да се насладите на напитката.


retrogusto

ПОСЛЕВКУС

Послевкусът е съвкупност от основните нюанси в устната кухина, формиран след преглъщане. По правило доминира горчивината. След като тя се уталожи обаче, започват да се долавят и други аромати, които постепенно също изчезват.

Всяка бира притежава свой собствен разпознаваем послевкус. Ако е добре балансирана, качествена и изискана, плененият именно от усещането на послевкуса пиещ ще пожелае още една глътка от магическото питие.


olfatto

АРОМАТ

Анализът на ароматните качествата на бирата обхваща 4 фактора.

Най-напред се вземат предвид основните съставки - малц и хмел, заедно с всичките им характеристики. След това се преминава към флоралните нюанси, понеже мозъкът ни разпознава аромати от растения и цветя, които трупаме в паметта си, последвани от плодовите отсенки. Последни са не толкова често срещани аромати, като кафе, подправки, „лоши” или странни миризми.

Разпознаването на ароматите е изцяло индивидуално и зависи от натрупаната памет и обонянието на всеки дегустатор.